Колонки в Буквите

„Забравеният език” на Ерих Фром


Сън, който не е разбран, е като писмо, което не е разтворено.
                                                                                          Талмуд

 

Какво е общото между сънищата, приказките и митовете? На пръв поглед- няма общо-различните народи имат различни митове, а сънищата на всеки човек са уникални. Но, всъщност, въпреки всички различия, те имат една обща особеност- написани са на един и същи език- този на символите. Това е един универсален език (тук от universum = вселена), създаден от човешкия род, еднакъв за всички култури и времена в историята. Или както самият Фром казва:" Езикът на символите е език, чрез който вътрешните преживявания, чувства и мисли придобиват формата на сетивно осезаеми действителни преживявания и събития от външния свят.Това е език, имащ своя логика, различна от конвенционалния език, на който говорим през деня. В неговата логика господстващите категории не са времето и пространството, а интензивността и асоциативността на връзките. Това е език със своя собствена граматика и синтаксис, който трябва да бъде разбиран..." Фром нарочно подчертава „разбиран", а не тълкуван, тъй като той счита, че и сънищата, и митовете са важни средства за комуникация, тръгващи от нас и свързващи ни със самите нас. И точно затова езикът на символите би трябвало да бъде единственият чужд език, който да се владее от всеки. А не да бъде запазена територия за психоаналитици.

По-натам Фром излага една стройна концепция за символите, които биват условни, случайни и универсални. Пример за условни символи са...думите. Един предмет или явление няма нищо общо със звукосъчетанието, с което го назоваваме - то е резултат от условното договарян (конвенцията) между хората този предмет да бъде наричан точно с това име. Но някои образни символи като знамето или кръстът изместват връзката между символа и предмета отвъд равнището на чистата условност.

Универсалните символи - например вода, огън - се коренят в онзи личен опит, който е характерен за всяко човешко същество. Тук връзката между символ и символизирано е вследствие на усещането за родственост между емоцията и мисълта, от една страна, и сетивното състояние, от друга. Всъщност езикът на универсалните символи е единственият всеобщ език, развит от човешката раса, език, който хората са забравили, преди той да успее да стане универсален условен език.

В изложението се разглеждат теориите на Фройд и Юнг за природата на сънищата и тяхното тълкуване. И без да се омаловажава ролята им, много интелигентно и дискретно се разбиват на „пух и прах" някои техни постулати- за огромно мое удоволствие!:) Разглеждат се също митът за Едип, митът за „сътворението на света", приказката „Червената шапчица", съботният обичай (да не се работи), както и романът „Процесът" на Франц Кафка. Дори и да не сте съгласни с някои от трактовките, естетическото удоволствие от книгата на Фром " Забравеният език" е гарантирано.

В заключение ще кажа - упрекват Фром, че през 60-те години на миналия век е започнал да поднася сложната материя на психоанализа, философия и социология така, че да бъде „смилаема" за прагматизма на американската аудитория. Ами нищо лошо! Щом успява да направи светът по-достъпен и понятен, по-топъл и човечен. А както и да ни помогне да разберем себе си - нашите скрити желания, страхове, протести и мечти. И дори - да си спомним този универсален "забравен език" на символите!